Как свръхбогаташите печелят своите милиони днес
Неравенството в доходите отчуждава избрани групи в обществото от демокрацията. До това умозаключение стигат от фондация " Ханс Бьоклер " в свое проучване, оповестено неотдавна. То е основано на две огромни анкети, извършени измежду семейства с разнообразни приходи в Германия. Сходни резултати има и от САЩ, пише .
Бедните не имат вяра на политиците, съмняват се и в правораздаването
Резултатите сочат, че при богатите фамилии доверието към полицията и правосъдната система да вземем за пример е извънредно високо. Сред бедните семейства обаче цели 22% не имат вяра на полицията, а една трета - на правораздаването. От “Ханс Бьоклер ” категоризират като оскъдно едно домакинство, чиито месечни приходи са под 60% от междинния приход в Германия, което се равнява на към 1200 евро. За богати се считат тези, които изкарват повече от двойно на междинната стойност - т.е. над 4800.
Сериозни разлики се регистрират и във връзка с доверието в политиците. Докато една трета от богатите нямат доверие в политиците, измежду трайно бедните този дял е над 50%. Почти толкоз от тях също по този начин нямат доверие и в Народното събрание - 47 на 100.
“Отрова за демокрацията ”
“Бедността и общественото неравноправие са отрова за демокрацията ” , споделя професор Кристоф Бутервеге, който изследва въпросите, свързани с бедността. И показва три съществени казуса - бедните хора все по-малко вземат участие в избори, което слага под подозрение легитимността на определените политици. Освен това, в случай че междинната гласа е застрашена да изпадне под линията на бедността, “тя губи доверие в съществуващата политическа и партийна система ”.
Това, показва Бутервеге, благоприятства възхода на крайнодесните и на популистите, които приканват за промяна на системата. Третото съществено предизвикателство съгласно него е, че от ден на ден капитал и медийна благосъстоятелност се концентрират в ръцете на все по-малко хора. По този метод те могат да въздействат на политиките за сметка на бедните, които имат лимитирано или никакво политическо посланичество.
Финансовата журналистка Хайке Бухтер също вижда сериозен риск в наклонността “многото пари да се умножават в допълнение ”. “Това заплашва освен западния стандарт на живот, само че и демокрацията ” , споделя тя в изявление за немската обществено-правна телевизия ZDF.
Богатите забогатяват друго през днешния ден
Бухтер, която от 2001 година отразява развития на “Уолстрийт ”, споделя, че в Съединени американски щати през днешния ден изобщо не считат за богаташи хора, които имат по един милион $. Богатството стартира едвам когато натрупаш няколкостотин милиона. “Едва тогава хората, които ги имат, могат да изградят инфраструктурата, от която се нуждаят, с цел да станат още по-богати ” , споделя тя. “Преди всичко се нуждаят от лична частна капиталова банка. ” Тя показва, че достъпът до най-доходоносните благоприятни условия за вложения е стеснен, а “входният билет за този кръг от определени хора е насъбраното положение ”.
Финансовата журналистка изяснява, че методът, по който хората забогатяват, в това време се е трансформирал радикално. “Бил Гейтс и Джеф Безос, които са едни от най-богатите хора в света, към този момент не дължат милиардите си на предприемаческите си качества и умения, а на механизмите, по които действат през днешния ден финансовите пазари ” , споделя Бухтер пред ZDF.
Фалшива благотворителност
Тя е сериозна и към благотворителността на богатите. “Много от тях работят по мотото: Аз съм богат, по тази причина знам от какво се нуждае светът ” , счита Бухтер. И добавя: “Те употребяват даренията си, с цел да легитимират капитализма и да наложат разпоредбите му във всички области на нашия живот. ” И дава образец с Бил Гейтс, който съгласно нея е употребявал въздействието си, с цел да предотврати патентоването на ваксини против COVID-19. “Защо точно Бил Гейтс се оказа кадърен да ръководи международната стратегия за битка с Коронавирус? ” , пита реторично Хайке Бухтер.
Бедните не имат вяра на политиците, съмняват се и в правораздаването
Резултатите сочат, че при богатите фамилии доверието към полицията и правосъдната система да вземем за пример е извънредно високо. Сред бедните семейства обаче цели 22% не имат вяра на полицията, а една трета - на правораздаването. От “Ханс Бьоклер ” категоризират като оскъдно едно домакинство, чиито месечни приходи са под 60% от междинния приход в Германия, което се равнява на към 1200 евро. За богати се считат тези, които изкарват повече от двойно на междинната стойност - т.е. над 4800.
Сериозни разлики се регистрират и във връзка с доверието в политиците. Докато една трета от богатите нямат доверие в политиците, измежду трайно бедните този дял е над 50%. Почти толкоз от тях също по този начин нямат доверие и в Народното събрание - 47 на 100.
“Отрова за демокрацията ”
“Бедността и общественото неравноправие са отрова за демокрацията ” , споделя професор Кристоф Бутервеге, който изследва въпросите, свързани с бедността. И показва три съществени казуса - бедните хора все по-малко вземат участие в избори, което слага под подозрение легитимността на определените политици. Освен това, в случай че междинната гласа е застрашена да изпадне под линията на бедността, “тя губи доверие в съществуващата политическа и партийна система ”.
Това, показва Бутервеге, благоприятства възхода на крайнодесните и на популистите, които приканват за промяна на системата. Третото съществено предизвикателство съгласно него е, че от ден на ден капитал и медийна благосъстоятелност се концентрират в ръцете на все по-малко хора. По този метод те могат да въздействат на политиките за сметка на бедните, които имат лимитирано или никакво политическо посланичество.
Финансовата журналистка Хайке Бухтер също вижда сериозен риск в наклонността “многото пари да се умножават в допълнение ”. “Това заплашва освен западния стандарт на живот, само че и демокрацията ” , споделя тя в изявление за немската обществено-правна телевизия ZDF.
Богатите забогатяват друго през днешния ден
Бухтер, която от 2001 година отразява развития на “Уолстрийт ”, споделя, че в Съединени американски щати през днешния ден изобщо не считат за богаташи хора, които имат по един милион $. Богатството стартира едвам когато натрупаш няколкостотин милиона. “Едва тогава хората, които ги имат, могат да изградят инфраструктурата, от която се нуждаят, с цел да станат още по-богати ” , споделя тя. “Преди всичко се нуждаят от лична частна капиталова банка. ” Тя показва, че достъпът до най-доходоносните благоприятни условия за вложения е стеснен, а “входният билет за този кръг от определени хора е насъбраното положение ”.
Финансовата журналистка изяснява, че методът, по който хората забогатяват, в това време се е трансформирал радикално. “Бил Гейтс и Джеф Безос, които са едни от най-богатите хора в света, към този момент не дължат милиардите си на предприемаческите си качества и умения, а на механизмите, по които действат през днешния ден финансовите пазари ” , споделя Бухтер пред ZDF.
Фалшива благотворителност
Тя е сериозна и към благотворителността на богатите. “Много от тях работят по мотото: Аз съм богат, по тази причина знам от какво се нуждае светът ” , счита Бухтер. И добавя: “Те употребяват даренията си, с цел да легитимират капитализма и да наложат разпоредбите му във всички области на нашия живот. ” И дава образец с Бил Гейтс, който съгласно нея е употребявал въздействието си, с цел да предотврати патентоването на ваксини против COVID-19. “Защо точно Бил Гейтс се оказа кадърен да ръководи международната стратегия за битка с Коронавирус? ” , пита реторично Хайке Бухтер.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ